Негов прародител е дивият заек подземник (дивата куникула), който е много далечен родственик на обитаващия сред природата у нас див европейски заек. Смята се, че заекът подземник е одомашен за първи път в Китай (IV век пр.н.е.), а по-късно и в Испания (I век пр.н.е.). Някога в Испания дивите зайци подземнци се затвърдили толкова много, че започнали масово да унищожават посевите, зеленчуковите и овощните градини. Това дало повод на древните римляни, стигнали тогава до Испания, да я нарекат "зайча страна". По това време заешкото месо и особено зародишите (неродените още зайчета) били любимо ястие от трапезата на знатни особи. По тези причини започнали да отглеждат живи зайци в определени пространства, където те се размножавали. Това било началото на одомашняването им. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и диетични качества.
Oтглеждане на зайци;
Зайците могат да се отглеждат на открито (във волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат течение. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45 см.
Хранене
Препоръчва се зайците да се хранят с фабрично гранулиран фураж, който съдържа всички необходими хранителни съставки. При липса на гранулиран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Зайците обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял няколко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата - изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля.
Размножаване
Половата зрелост на зайците настъпва след 3-месечна възраст, но при различните породи варира. За разплод обаче се пускат зайци, навършили 4-6 месеца. Мъжкият се използва за разплод до 1,5-2-годишна възраст, а женската - най-много до 3-4-годишна възраст. Размножителната способност на домашните зайци продължава до 6-годишна възраст.
За оплождането на 6-8 женски заека е необходим един здрав и силен мъжки, който не трябва да се допуска повече от 2 пъти дневно (сутрин и вечер). Оплодената зайкиня обикновено не допуска мъжкия за повторно покриване. На женската трябва да се осигури родилно сандъче, застлано със сено и кръгъл отвор отпред за влизане и излизане. В него няколко дни преди озайчването зайкинята оскубва от козината си меки косми, с които дооформя гнездото и след раждането покрива новородените. Бременността продължава около 30-32 дни. Раждат се 5-10 голи и слепи зайчета, и то най-често през нощта. Бозайният период е около 35-40 дни. Към 5-ия-7-ия ден тялото на малките се покрива с козина, а на 8-ия-10-ия ден те проглеждат и започват да пълзят. След 20-24 дни от раждането започват за ядат от храната на възрастните. Когато се отбият, препоръчва се на майката да се осигури 1-2-седмична почивка, преди да се заплоди отново. Продължителността на живота на зайците е около 8 години.
Първите исторически сведения за създаване на подори зайци датират от VIII век, но най-голяма селекционна работа е извършена през XIX век. Днес се наброяват над 60 породи домашни зайци, обединени според характера на получената продукция в породи за месо (белгийският великан, бял великан, бял новозеландски заек, калифорнийски заек и др.), породи за кожа (рекс, тюленов заек и др.), комбинирани породи за месо и кожа (чинчила, виенски син заек и др.), породи за вълна (ангорски заек, бял пухов заек и др.)
Калифорнийски заек
Породата е създадена В САЩ по метода на словното бъзпроизводително кръстосване. Първоначално през 1923 г. са кръстосани зайци от породите Чинчила с бели новозеландски зайци. Получените кръстоски отново са кръстосани през 1928 г. с хималайски зайци, след което се преминава към вътрешно развъждане.
Калифорнийските зайци, както и новозеландските се характеризират с добре изразени месодайни форми. Те имат малка, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена шия и дебел слой мускулатура в областта на гърба. Ушите са правостоящи с дължина не по-малка от 10,5-11 см. Тялото е късо, широко и набито. Костната система е здрава и лека, оцветяването е бяло, като ушите, муцунката, лапките и горната част на опашката са черно или тъмнокафяво оцветени.
Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5 - 5-месечна възраст. Млечността на зайкините е висока и те изхранват 7 - 8 и повече зайчета. Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. В млада възраст достигат жива маса 2,5 - 2,7 кг, и не отстъпват по нищо на белите новозеландски зайци.
Отглеждане и развъждане на зайците
За постигането на максималния брой от 7- 8 озайчвания за годината, зайците се отглеждат в закрити помещения, съблюдават се правила за хранене и се осигуряват оптимални условия за тяхното отглеждане. Необходимо е да се работи със зайци от упоменатите породи, които понасят такъв брой раждания.
Модела, който ще разгледаме е за 50 зайки - майки и полагащите се към тях 7 бр. мъжки зайци.
Зайкините майки се отглеждат по една в клетка. Мъжките зайци се отглеждат по един в клетка. Подрастващите за угояване от 30 до 60-дневна възраст се отглеждат по 7 - 8 в клетка, а от 60 до 90 дневна възраст по 6 бр. На зайче е необходимо да се осигури 0,08-0,10 кв.м подова площ от клетката. За влизащите новозакупени в основно стадо зайци е необходимо да са под карантина в отделно помещение, като женските се настаняват по З в клетка, а мъжките - по един. За всички категории зайци се използват стандартни метални клетки с размери 800 мм дължина. 600 мм дълбочина и 400 мм височина
Отворите на мрежата на пода са 15:50 мм, за да могат да изпадат екскрементите и зайците да не си нараняват краката, на страничните стени и тавана на клетката отворите са 25:50 мм с оглед икономия на метал.
Клетките за зайкините майки са разположени на един етаж, монтирани на винкелова носеща конструкция.
Подът на клетката е на височина 700 мм от земята с оглед по-лесното обслужване на животните.
Подрастващите от 30 до 90-дневна възраст, ремонтните и излезлите от основно стадо се отглеждат в клетки на два етажа. При двуетажното разположение на клетките под горния етаж е поставена отражателна ламарина. която да предпазва животните на долния етаж от падащите отгоре екскременти. С оглед по-лесното почистване желателно е и при едноетажното разположение да има такава ламарина. Двуетажното разположение на клетки е много удобно, защото се пести място.
За всички категории зайци клетките се оборудват с хранилка, а за зайкините майки - и с родилно сандъче. Желателно е клетките да се оборудват и с поилки, което многократно улеснява работата и предпазва водата от замърсяване.
Младите зайци да се отглеждат при най-благоприятни условия на хранене и гледане, за да се получат здрави с добро телосложение животни, които са приспособени към нашите условия.
На младите зайкини от основно стадо да се контролира плодовитостта, млечността, интензивността на растеж на малките зайчета и оползотворяването на фуражите. Зайкини раждали под 6 броя зайчета се бракуват.
До голяма степен плодовитостта на зайците зависи от тяхната възраст, а също така и от възрастта на мъжкия заек. Най-висока плодовитост се наблюдава, когато се покриват млади зайкини с млади зайци и млади зайкини с възрастни зайци, а наи-ниска е плодовитостта, когато се покриват стари зайкини със стари зайци. За целта се води личен картон на зайкините и мъжките разплодници, закачен отпред на хранилките.
Заплождане, бременност и раждане
Зайците от двете породи Бял новозеландски и Калифорнийски заек се заплождат до 4,5-5-месечна възраст. След тази възраст заплождането е трудно, защото зайкините затлъстяват.
За да бъде заплодена, зайкинята трябва да е разгонена, само тогава допуска мъжкия разплодник да я покрие. При разгонените зайкини външните полови органи са зачервени и подпухнали.
Случката винаги се извършва в клетката на мъжкия. Краят на случката се отбелязва с това, че мъжкият издава специфичен звук и пада по гръб или на една страна. Когато зайкинята е разгонена, случката (от пускането на зайкинята в клетката на мъжкия до приключването) продължава 1-2 минути. На ден един мъжки може да покрива по две зайкини, като му се дава 1 ден почивка.
Зайците от тези породи се запложат на 33 дневен ритъм 11 пъти в годината. Те имат заплодяемост 70%, като се получават реални 7,5 озайчвания за годината. Незаплодените зайкини се заплождат наново след палпация на 16 ден след заплождането.Установяването на бременност в този период от време е много важно поради това, че зайкините затлъстяват и трудно се заплождат.
Бременността е с продължителност 30-32 дни. От два до три дни преди очакваното раждане в клетката се поставя сандъче-гнездо. След преминаване рефлекса за риене на зайкинята, сандъчето се запьлва до половината от обема му със сено или слама, след което зайкинята оскубва гръдно-коремната си стена и приготвя родилния си кът. Раждането се извършва най-често през нощта или ранните сутрешни часове. Нужно е да се осигури максимално спокойствие на родилките. Те са особено нервни в първите часове след раждането. Това с особена сила важи за младите майки. В периода на раждането е абсолютно недопустимо зайките да останат без вода. Това понякога завършва фатално за тях. След раждането се прави преглед на зайчилото - записва се броят на родените зайчета в това число живо и мъртвородените. Малките са голи и слепи. Започват да се окосмяват веднага след раждането, а проглеждат на 10-12-я ден. До 18-20 дена те се хранят само с майчино мляко, след което прояждат от фуража на майката
Отбиване на зайчетата
Зайчетата се отбиват на 28-я ден, като им се определя пола, сортират се и се настаняват в друга клетка по 7 - 8 бр. в клетка.
Определяне на пола
При възрастните животни половият деморфизъм е ясно изразен. При мъжките животни главата е по-голяма, по-груба в сравнение с тази на женските. При обръщане на заека по гръб ясно се виждат половите белези, скроталните торби, тестисите, при натискане в областта на половите органи ясно се вижда половия член.
При женските главата е по-лека в сравнение с мъжките, женските полови органи отчетливо се виждат. При отбиването на зайците на 28-дневна възраст половия деморфизъм не е ясно изразен. За целта зайчето се хваща за кожата в областта на лопатките и задната му част се опира на работна маса или друга удобна за целта площадка. С другата ръка с помощта на палеца и показалеца натискаме в областта на полобите органи, а със средния и безименния пръст изтласкваме опашката назад и гледаме. При женските има два отвора и този към коремната стена е леко удължен. При мъжките има два закръглени отвора.
Грижи за бременната зайкиня и раждането на малките зайчета;
Бременността на зайкинята може да се установи чрез опипване на корема и още на 10-ия 12-ия ден след чифтосването. Около 30-31 дни след забременяването зайката трябва да роди. Необходимо е в последните дни на бременността женската да се храни изключително с питателни храни (например с хляб, мляко, моркови, зърнени храни и фураж от бобови растения). Поставяне на гнездото Три дни преди раждане върху клетката трябва да бъде монтирано гнездото, след което да предоставите подходящ материал (слама и сено) на женската сама да постели пода на гнездото, като все пак контролирате образуването на уютно и добре застлано гнездо. Някои женски ядат сламата, затова трябва навреме да слагате нова. С приближаване на момента на раждане женската започва да скубе козина от бедрата, корема и най-вече от гърдите си и я размесва със сламата в гнездото, което така става по-меко и топло. Контрол на гнездото след раждане Необходимо е непрекъснато и внимателно да контролирате процесите след раждането.
Грижи за малките зайчета;
Веднага след отбиването на зайчетата може да се дават и горчиви храни (цикория, пелин, бъзак, бял равнец, лайка, подъбиче и др.), които регулират храносмилането. Даването на кисело мляко и 50 мг витамин В1 на 1 л вода се отразява добре, защото така се регулира нервната дейност и се намаляват последствията от стреса. След като премине критичния период концентрираните фуражи трябва да се увеличат и да достигат 45% от състава на дажбата. Предоставят се най-качествените фуражи и витаминна добавка. Целта е за максимално кратък срок малките зайчета да достигнат реализационната жива маса за клане. Ясно е, че интензивността на растежа на зайците се определя от тяхната наследственост, но растежът зависи и твърде много от храненето, т.е. ако наследствеността определя възможностите, то храненето осигурява степента на реализацията им. Правилното хранене на малките зайчета осигурява бърз темп на растеж през първите 10-12 седмици след раждането им. Колкото за по-кратък период от време се достигне ...
ХРАНЕНЕ
Пълноценното и равномерно хранене на зайците през цялата година създава и поддържа здрав организъм. Здравият организъм притежава естествени съпротивителни сили, естествен имунитет и се справя с причинителите на редица заболявания.
При пълноценното хранене промените в останалите външни условия, като температура, ветрове и др., не могат да предизвикат сътресение във физиологията на организма до такава степен, че да стане податлив на заболявания.
При интензивното използуване на зайците от голямо значение е абсолютното балансиране на дажбите с всички хранителни вещества, включително аминокиселини, витамини, минерални вещества и микроелементи. В противен случай организмът на зайците става уязвим на заболявания.
При нарушаване на дажбата могат да се явят разстройства в храносмилателната система, които сами по себе си са заболявания, но те са и сериозна предпоставка за различни други заболявания. Такива разстройства могат да се явят при хранене с дажби, съдържащи голямо количество мазнини и рибено брашно, при използуването на зелени и сочни фуражи, на нечиста и топла вода за пиене и др.
Разстройство се явява и при включването на некачествени фуражи в дажбите, като плесенясали, ферментирали и замръзнали храни, при наличието на примеси, като пръст, стъкла, метални частици и др.
Чрез храните могат да бъдат пренесени заразни или паразитни болести и химични отрови. Ако във фуражите има отровни растения, съдържащи алкалоиди и гликозиди, те могат да причинят смърт (особено при зайчетата). Разстройство на храносмилателната система се предизвиква от смяната в режима и типа на храненето и др.
При храненето на заболели зайци се вземат пред вид болестта и състоянието на животното. Количеството и качеството на фуража трябва да подпомогне оздравяването му. При стомашните разстройства най-добра храна за зайците са витаминното сено, смленият овес и др. В други случаи се използуват зелени храни, моркови и др.
За предпазване от редица заболявания в храната на зайците много често се прибавят антибиотици. Антибиотиците в храната на зайците освен че служат като предпазно средство, но увеличават и усвояемостта на аминокиселините, въглехидратите и минералните вещества. Все още обаче целесъобразността от употребата на антибиотици в храната на зайците е твърде оспорвана.
При появяване на чревни заболявания кокцидиоза и др. се налага използуването на антибиотици в храната и като лечебно средство.
Списък на храните за вашия заек:
ориз - зърна
овес - зърна - тяло - клас
грах - зърна - шушулки
житен клас
овесен клас
царевица
царевица – тяло – суха – зелена
трева – само поне 6 часа седяла на сянка
люцерна – само поне 6 часа седяла на сянка
тиква – секва
диня – само корите
чушки – не люти
слънчоглед – рядко – вреден е – дебелеят
тиквени семки – рядко – вреден е – дебелеят
фъстък – рядко – вреден е – дебелеят
леща – стояла във вода – мека – омекнала
сено – меко – без тръни – чисто – без прах
мъртви дървета – острят си зъбките
пресни плодни дървета – белят кората
спанак
целина – горна – долна част
супер полезно – покълнали житни зърна/1лв пакета/деликатес
коприва
лапад
млечка – престояла на сянка 6 часа
зеле – супер малко – глезотии
готови опаковани храни – основна храна + сеното
заешки гранули – основна храна + сеното
сухари – без подправки
трева за котки – купува се на семена.........
овесени ядки – чисти
боб – омекнал – престоял във вода
бадеми – сурови – рядко дебелеят
магданоз
брезова кора
акация - листна маса
млечка - глухарче (полу-суха)
На каква възраст и как се отбиват зайчетата
В зависимост от приетата система на отглеждане в зайцевъдната практика зайчетата се отбиват на различна възраст . При отглеждане на зайците в при промишлени условия с уплътнени раждания отбиването се извършва на 28-30 ден дневна възраст ,при полууплътнените раждания на 35-40 дни , при интензивното отглеждане за месо на 45 дни,при бройлерно бройлерното производство на 56-60 дни .
Широката зайцевъдна практика показва ,че най-подходяща възраст за отбиване на зайчета ,отглеждани в частните стопанства е на 45 ден. Това облекчава интензивното им отглеждане и зайчетата стават годни за клане на 110-115 дневна възраст.
Отбиването е важен момент в развитието на малките зайчета . Често през този период се наблюдават увеличаване на смъртността и намаляване на прираста. Поради това към него трябва да се подхожда с голо внимание .
Отбиването може да се извърши по няколко начина .
1 -чрез отбиването на цялото зайчило
2- чрез отделяне на майката от зайчетата и периодичното и връщане при тях в продължение на няколко дни .
3- чрез отбиването през първия ден на най-едрите и добре развити зайчета ,а след 2-3 дни на по-слабите .Този начин на отбиване дава добри резултати при високо млечните зайкини . От една страна ,млечността постепенно намаля ,а от друга се създава благоприятни условия за изостаналите зайчета по дълго време да бозаят .
Друг вариант за по малък стрес при зайчетата е да се отдели зайкинята а зайчетата да останат в същата клетка .
Защо понякога зайкинята изяжда малките зайчета
Причините зайкинята да изяжда зайчетата са много, но най-често са допуснати грешки при отглеждането , храненето и някой особености във физиологическото състояние на зайкинята
В организма на зайкинята след раждане има нарушен воден баланс . Тя изпитва силна жажда и при липса на вода в клетката изяжда мокрото още зайче . Поради тази причина е абсолютно необходимо преди и по-време и след раждане в клетката на зайкинята да има вода . Това е особено важно ,когато зайкинята се отглежда в клетки ,в който има автоматични поилки.
Има случай обаче ,когато независимо от наличието на достатъчно вода зайкинята изяжда зайчетата си. Това се дължи най-често на недостатъчно количество минерални вещества(калций , фосфор, натриев хлорид и др.) , който зайкинята е получавала през бременността . Като облизва току-що родените зайчета ,зайкинята понякога наранява тънката му кожичка . Почувствала соления вкус на кръвта ,тя го изяжда . Ето защо се налага дажбите на бременните зайкини да са добре балансирани по отношение на минералните вещества .
Ако разгледаните причини се отстраняват и въпреки това продължават да изяжда малките си ,тя се бракува
